Datasets:

petkopetkov
/

chitanka

+	Три девици у дома
+	прели в късната тъма.
+	„Ако бих била царица —
+	рекла първата девица, —
+	нагостила бих с обяд
+	целия покръстен свят.“
+	„Ако бих била царица —
+	рекла нейната сестрица, —
+	бих могла да изтъка плат —
+	света да облека.“
+	„Ако бих била царица —
+	рекла третата сестрица, —
+	аз на царя мил и драг
+	бих родила син юнак.“
+	Рекла само и в тъмата
+	леко скръцнала вратата,
+	влязъл там самият цар,
+	на страната господар.
+	Спрял отвънка зад стобора,
+	той подслушал разговора
+	и харесал — тъй добра —
+	царят третата сестра.
+	„Здрасти, хубава девице —
+	рекъл той, — бъди царица
+	и юнак ми ти роди,
+	щом септември захлади.
+	А пък вие, гълъбици,
+	двете с вашата сестрица
+	от дома си подреден
+	хайде тръгвайте след мен:
+	първата ще е готвачка,
+	втората ще е тъкачка.“
+	Трите с царя хубавец
+	влезли в чудния дворец.
+	И преди да се стъмнило,
+	се извършило венчило.
+	Седнал царят най-подир
+	със царицата на пир.
+	После на легло богато
+	от кост слонова и злато
+	легнали за първи път
+	младоженците да спят.
+	А готвачката бесняла,
+	с плач тъкачката лудяла
+	в люта завист и злина
+	срещу царската жена.
+	А царицата чудесна,
+	без да чака, син понесла
+	в тая нощна тишина.
+	А била тогаз война.
+	Цар Салтан с врага воювал —
+	яхнал кон и се сбогувал,
+	рекъл да се пази тя
+	и да помни любовта.
+	Докато се биел люто
+	надалеч в поле прочуто,
+	срок дошъл да има син;
+	той родил се цял аршин.
+	Бдяла майката царица
+	като над орле орлица;
+	на честития баща
+	с конник пратила вестта.
+	А сестрите във палата
+	с Бабариха — злата сватя,
+	за да й напакостят,
+	рекли конника да спрат;
+	друг изпратили с такова
+	хитро съчинено слово:
+	„От царицата добра
+	нямаш син, ни дъщеря,
+	нито жаба, ни мишленце,
+	а невиждано зверенце“.
+	Чул от конника вестта
+	слисаният цар баща
+	и едва в гнева си бесен
+	пратеника не обесил;
+	но след малко се смилил
+	и в двореца наредил:
+	„Да се чака възвращение
+	и законното решение.“
+	Конникът със грамота
+	се завърнал сутринта.
+	А сестрите във палата
+	с Бабариха — злата сватя,
+	рекли да го оберат;
+	почнали да го поят,
+	чантата му те окрали,
+	друга заповед му дали —
+	конникът, туй не разбрал,
+	тази заповед предал:
+	„Заповядва строго царя
+	на придворните боляри
+	в миг царицата с плода
+	да захвърлят вдън вода.“
+	Натъжените боляри
+	за царицата скърбяли
+	и за малкото дете —
+	влезли в спалнята им те.
+	Обявили с пълна вяра
+	волята на господаря,
+	чели указа на глас.
+	И царицата завчас
+	със сина ведно сложили
+	в бъчва и я насмолили,
+	пуснали я в океана
+	заповед уж на Салтана.
+	В синя вис блестят звездите,
+	в морска шир бучат вълните;
+	облак по небе лети,
+	бъчва по море кънти.
+	Вътре тъжната царица
+	сълзи лей като вдовица;
+	а синът расте, расте
+	не със дни, а с часове.
+	Нощ. Царицата все плаче…
+	А синът вълна подкача:
+	„Вълна моя, ти вълна!
+	Ти, която в тишина
+	плискаш, дето си желаеш,
+	с морските скали играеш,
+	потопяваш брегове,
+	носиш лодки, ветрове —
+	не погубвай ни, послушай,
+	изхвърли ни ти на суша!“
+	Чула волната вълна,
+	върху бряг във светлина
+	бъчвата изнесла леко
+	и отлитнала далеко.
+	Тъй, спасили се от смърт,
+	сетили те земна твърд.
+	Кой оттук ще ги избави?
+	Бог нима ще ги остави?
+	На нозе синът стоял,
+	в дъното глава опрял,
+	понанънал се и ето. —
+	„Как прозорец към небето
+	да отворя?“ — промълвил,
+	с удар дъното пробил.
+	Дишали сега на воля;
+	гледат — хълм, морето долу,
+	а на хълма извисен
+	люшка клони дъб зелен.
+	Мисли си синът: вечеря
+	аз ще трябва да намеря.
+	От дъба откъртил прът
+	и на лък го свил синът,
+	свилен шнур свалил от кръста
+	и лъка увил чевръсто.
+	от тръстика взел стрела,
+	остра, зла като игла,
+	и потеглил през долина
+	той, на лов в морето синьо.
+	Щом брега достигнал той,
+	чул отблизо стон и вой…
+	Цялото море ревяло;
+	нещо лошо се видяло:
+	лебед пляска със крила,
+	ястреб гони го — стрела;
+	плиска лебедът водата,
+	мъти я, плющи с крилата…
+	Ястребът със клюн студен
+	го кълве окървавен…
+	Но стрелата в миг извила
+	и се в ястреба забила —
+	кърви ястребът пролял
+	и ловецът млад се спрял;
+	гледа: ястребът се дави,
+	но не птичи вик издава.
+	Лебедът натам снове,
+	злия хищник той кълве,
+	бърза с гибелта му близка,
+	дави го, с крила го плиска —
+	на ловеца млад и мил
+	той по руски промълвил:
+	„Ти си, княже, мой спасител,
+	мой юначен избавител,
+	не скърби, че зарад мен
+	ще гладуваш някой ден;
+	че морето взе стрелата,
+	че те сполетя бедата.
+	Аз ще ти благодаря
+	и с добро ще те даря:
+	ти спаси не лебед-птица,
+	а с живот дари девица,
+	и не ястреб стрелна ти,
+	а магьосник усмърти.
+	Няма век да те забравя.
+	Ще ме найдеш вред такава;
+	време е да си вървиш,
+	не тъжи, легни да спиш.“
+	Литнал този лебед-птица,
+	а пък майката царица
+	и синът й този път
+	гладни легнали да спят.
+	В миг синът отворил взори,
+	гледа — блеснали простори,
+	от почуда слисан, ням,
+	той съгледал град голям,
+	чуден град, стени зъбчати,
+	зад стените — ред палати,
+	черкви приказни отвъд
+	с златни куполи блестят.
+	Той царицата събудил,
+	ахнала тя с глас зачуден!
+	Рекъл той: „Изглежда май
+	с нас си лебедът играй.“
+	Двама към града поели.
+	Мигом зад стените бели
+	там отвред като насън
+	проехтял камбанен звън.
+	Цял град се към тях отправил,
+	хор черковен бога славил;
+	в пищно злато заблестял,
+	срещнал ги дворецът цял;
+	всички ги възвеличават
+	и момчето обвенчават
+	с шапка княжеска във дар —
+	да им бъде главатар.
+	В свойта столица-зорница
+	в сговор с майката царица
+	седнал той на княжи трон
+	с ново име: княз Гвидон.
+	Вятър над море лудува,
+	гони корабче да плува;
+	то вълна подир вълна
+	пори с вдигнати платна.
+	А моряци удивени,
+	на палубата стълпени,
+	виждат острова познат
+	и наяве — ��уден свят:
+	град с кубета златоглави,
+	пристан с каменна застава.
+	В залп оръдия гърмят,
+	искат кораба да спрат.
+	Слизат гостите по моста;
+	кани ги Гвидон на гости,
+	дава им разкошен пир
+	и ги пита най-подир:
+	към кои страни пътуват
+	и с какво в света търгуват.
+	Казват те на княза млад:
+	„Ний обходихме цял свят
+	и търгувахме сред бури
+	с чудни кожи от самури;
+	час настана да вървим,
+	все на изток да държим
+	покрай острова Буяна,
+	в царството на цар Салтана…“
+	Князът рекъл им тогаз:
+	„Господа, на добър час,
+	през морета, океани
+	навестете цар Салтана
+	и сторете му поклон.“
+	Тръгнали, а княз Гвидон
+	гледа със тъга в душата
+	как се губят в далнината.
+	В океана засиял
+	вижда — плува лебед бял.
+	„О, здравей, мой княз прекрасен!
+	Днес защо стоиш безгласен,
+	смръщен като ден мъглив?“ —
+	пита лебедът красив.
+	Князът тъжно отговаря:
+	„Скръб-печал ме днес изгаря:
+	там баща си в близък час
+	бих желал да видя аз.“
+	Рекъл лебедът тогава:
+	„Искаш ли да те отправя
+	с кораба по тез вълни?
+	На комар се превърни.“
+	Махнал лебедът с крилата
+	и разплискал с шум водата,
+	а от пръски, за беда,
+	князът станал вир-вода.
+	И докато се обърнал,
+	в миг се на комар превърнал,
+	зажужукал, полетял,
+	стигнал кораба и спрял,
+	край моряшката дружина
+	скрил се в малка цепнатина.
+	Вятър весело шепти,
+	волно корабът лети
+	покрай острова Буяна,
+	към брега на цар Салтана
+	и желаната страна
+	вижда се в далечина.
+	Слизат гостите по моста;
+	кани ги Салтан на гости;
+	с тях в разкошния дворец
+	влиза нашият храбрец.
+	Гледа: целият в позлата,
+	цар Салтан седи в палата
+	на престола украсен,
+	в тъжни мисли потопен;
+	а сестрите пременени
+	с Бабариха натъкмена
+	все до трона му седят
+	и в очите го следят.
+	Царят гостите тогава
+	на трапеза настанява;
+	пита: „Как сте, господа?
+	Дълго ли сте по вода?
+	Зло, добро ли преживяхте?
+	Чудеса какви видяхте?“
+	Рекли: „С кораба крилат
+	ний обходихме цял свят;
+	нищо лошо зад морето,
+	има чудо под небето:
+	стръмен остров, пуст и див,
+	там стърчеше мълчалив,
+	и пустинен, и сиротен,
+	и на него — дъб самотен;
+	а на острова сега
+	нов град има на брега
+	със дворци и черкви златни
+	и градини необятни;
+	там владее княз Гвидон,
+	той изпраща ти поклон.“
+	Цар Салтан се удивява:
+	„Ако е живот и здраве,
+	острова ще посетя,
+	княз Гвидон ще навестя.“
+	А сестрите във палата
+	рекли с хитрата си сватя —
+	да не види царят жив
+	нивга острова красив.
+	„Нещо странно май че става —
+	смигнала за миг лукаво
+	тук готвачката с очи, —
+	град в морето да стърчи!
+	Знай, шуми елха в гората,
+	катеричка под елхата
+	чудни песнички реди,
+	гризе орехи, седи,
+	но не прости и чепати,
+	а с черупчици от злато,
+	с ядчици от изумруд —
+	туй е чуден кът нечут.“
+	Цар Салтан се удивява,
+	а комарът се вбесява
+	и в окото с тънък вой
+	жилнал злата леля той.
+	В миг сестрата пребледняла,
+	и с окото ослепяла.
+	Хукнали те наведнъж,
+	викнали: „Комара дръж!
+	Ах, мушице ти проклета,
+	ще ти счупим ний крилете!“
+	Той, изпълнил своя дял,
+	през морето полетял.
+	Князът пак е край морето,
+	гледа той води разлети,
+	от вълните в буен бяг
+	лебедът изплувал пак.
+	„О, здравей, мой княз прекрасен!
+	Днес защо си пак нещастен,
+	смръщен като ден мъглив?“ —
+	пита лебедът красив.
+	Княз Гвидон му отговаря:
+	„Скръб-печал ме пак изгаря:
+	чудно чудо закопнял —
+	да го имам бих желал.
+	Имало елха в гората,
+	катеричка под елхата
+	чудни песнички реди,
+	гризе орехи, седи,
+	но не прости и чепати,
+	а с черупчици от злато,
+	бисер-ядчици валят.
+	лъже може би светът.“
+	Рекъл лебедът на княза:
+	„Вярно е, що се разказва:
+	чудото познавам аз;
+	сига си тъжил, мой княз;
+	наред вярната ни дружба
+	с радост ще ти бъда в служба.“
+	С бодра мисъл на ума
+	тръгнал князът към дома;
+	Там в градината широка
+	вижда на елха висока
+	катеричка — красота,
+	златен орех гризе тя,
+	бисерчета вади, хрупка.
+	Сбира златните черупки,
+	купчинки реди от тях,
+	пее, свирка си без страх
+	от събралите се хора
+	във градината и двора.
+	Княз Гвидон се изумил
+	и доволен промълвил:
+	„Ех, на лебеда сърцето
+	с радост да дари небето.“
+	И издигнал княз Гвидон
+	в двора си кристален дом,
+	катеричката поставил,
+	даже писар не забравил —
+	орехите да брои,
+	златото да удвои.
+	Вятър по море лудува,
+	гони корабче да плува,
+	то вълна подир вълна
+	пори с вдигнати платна
+	покрай остров изумруден
+	край града голям и чуден;
+	в залп оръдия гърмят,
+	искат кораба да спрат.
+	Слизат гостите по моста,
+	кани ги Гвидон на гости,
+	дава им разкошен пир
+	и ги пита най-подир:
+	към кои страни пътуват
+	и с какво сега търгуват?
+	Рекли: „С кораба крилат
+	ний обходихме цял свят
+	и търгувахме богато
+	със жребци от Дон — за злато,
+	да вървим настана час —
+	дълъг път лежи пред нас:
+	покрай острова Буяна
+	в царството на цар Салтана.“
+	Князът рекъл им тогаз:
+	„Господа, на добър час,
+	през морета, океани
+	навестете цар Салтана
+	и кажете: Цар Гвидон
+	с обич праща му поклон.“
+	Гостите се поклонили,
+	в път поели с нови сили.
+	Княз Гвидон се срещнал пак
+	с лебеда на оня бряг.
+	Моли князът: пак душата
+	му копней за далнината…
+	Лебедът си замълчал,
+	само с пръски го облял.
+	И докато се обърнал,
+	князът се в муха превърнал,
+	стигнал кораба и спрял,
+	в пукнатината се сврял.
+	Вятър весело шепти,
+	волно корабът лети
+	покрай острова Буяна,
+	към брега на цар Салтана
+	и желаната страна
+	вижда се в далечина.
+	Слизат гостите по моста,
+	кани ги Салтан на гости,
+	с тях в красивия дворец
+	влиза нашият храбрец.
+	Гледа: целият в позлата,
+	цар Салтан седи в палата
+	на престола украсен,
+	в тъжни мисли потопен.
+	А сестрите във палата
+	с Бабариха — злата сватя,
+	все до трона му седят,
+	като жаби зли слухтят.
+	Царят гостите тогава
+	на тр��пеза настанява,
+	пита: „Как сте, господа?
+	Дълго ли сте по вода?
+	Зло, добро ли преживяхте?
+	Чудеса какви видяхте?“
+	Рекли: „С кораба крилат
+	ний обходихме цял свят;
+	нищо лошо зад морето,
+	чудо има под небето:
+	остров има там богат
+	и на него — дивен град
+	със дворци и черкви златни
+	и градини необятни;
+	там елха се зеленей
+	и кристален дом светлей —
+	дом на катеричка жива,
+	и каква е закачлива!
+	Пее песнички цял ден,
+	гризе орехи весден,
+	но не прости и чепати,
+	а с черупчици от злато,
+	ядки-бисери блестят,
+	а слуги отвред следят,
+	вършат й услуги много,
+	писар отбелязва строго
+	всеки орех, счупен днес;
+	стражи й отдават чест.
+	Леят златото в монети
+	и ги пращат зад морето,
+	а девойки с честен труд
+	сипват в бъчви изумруд.
+	Там са хората богати,
+	няма хижи, а палати;
+	там владее княз Гвидон,
+	той изпраща ти поклон.“
+	Цар Салтан се удивява:
+	„Ако е живот и здраве,
+	острова ще посетя,
+	княз Гвидон ще навестя.“
+	А сестрите във палата
+	рекли с хитрата си сватя —
+	да не види царят жив
+	нивга острова красив.
+	И тъкачката тогава
+	се усмихнала лукаво:
+	„Що за чудо? И какво —
+	катеричка на дърво
+	златни орехчета хрупа,
+	бисерни черупки трупа;
+	туй не ни учудва нас —
+	друго чудо зная аз:
+	закипи морето диво
+	и надигне се бурливо,
+	и когато с вой и бяг
+	то достигне стръмен бяг,
+	шумно се разсипе в мрака —
+	тридесет и три юнака,
+	цели в брони, слизат там,
+	във очите с ясен плам,
+	всички хубави и смели,
+	едри, млади, обгорели,
+	юначините отбор
+	с главатаря Черномор.
+	Нека кажем справедливо:
+	туй е чудо най-красиво!“
+	Замълчали всички тук,
+	никой не отронил звук.
+	Цар Салтан се удивява,
+	княз Гвидон се разгневява
+	и на левия гледец
+	кацнал нашият храбрец,
+	лелята му пребледняла
+	и с окото ослепяла;
+	закрещели изведнъж:
+	„Догони го, хващай, дръж!…
+	Ах, почакай ти; проклето…“
+	През прозорец неусетно
+	князът тихо се проврял,
+	над морето полетял.
+	Князът край морето скита,
+	гледа — сини са водите
+	и сред буйния им бяг
+	лебедът изплувал пак.
+	„О, здравей, мой княз прекрасен!
+	Днес защо си пак нещастен,
+	смръщен като ден мъглив?“ —
+	пита лебедът красив.
+	Княз Гвидон му отговаря:
+	„Скръб-печал ме пак изгаря
+	чудно чудо закопнял,
+	да го имам бих желал.“
+	„Де е чудото красиво?“
+	„Някъде море бурливо
+	вдигало се с вой и бяг,
+	удряло пустинен бряг;
+	и разсипе ли се в мрака,
+	тридесет и три юнака
+	слизали тогава там —
+	във очите с ясен плам,
+	всички хубави и смели,
+	едри, млади, обгорели,
+	юначините отбор
+	с главатаря Черномор.“
+	Рекъл лебедът тогава:
+	„Туй ли, княже, те смущава?
+	Не тъжи, мой мили княз,
+	чудото познавам аз.
+	Храбреците във водата
+	всички са ми родни братя.
+	Не тъгувай, а тръгни,
+	гости братя посрещни.“
+	Князът тръгнал, скръб забравил,
+	на балкона се изправил,
+	дълго гледал: изведнъж
+	цялото море надлъж
+	шибнало скалата яка,
+	тридесет и три юнака
+	в светли брони идат там —
+	във очите с ясен плам
+	идат храбреци строени,
+	вождът с къдри посребрени
+	и със бялата брада
+	ги предвожда към града.
+	Слиза княз Гвидон отгоре,
+	среща гостите на двора.
+	И сред княжеския двор
+	му говори Черномор:
+	„Лебедът при теб в палата
+	със заръка ни изпрати:
+	в твоя славен град да бдим,
+	нощна стража да стоим.
+	С тебе ще сме постоянно,
+	ще излизаме тук рано
+	от бучащите вълни
+	върху твоите стени.
+	Скоро пак града ще зърнем.
+	Днес в морето ще се върнем —
+	тежко дишаме навън.“
+	И градът потънал в сън.
+	Вятър по море лудува,
+	гони корабче да плува;
+	то вълна подир вълна
+	пори с вдигнати платна
+	покрай остров изумруден,
+	край града голям и чуден;
+	в залп оръдия гърмят,
+	искат кораба да спрат.
+	Слизат гостите по моста,
+	кани ги Гвидон на гости,
+	дава им разкошен пир
+	и ги пита най-подир:
+	към кои страни пътуват
+	и с какво в света търгуват?
+	Казват: „С кораба крилат
+	ний обходихме цял свят,
+	там продавахме стомана,
+	злато и сребро ковано,
+	да вървим настана час —
+	дълъг път лежи пред нас
+	покрай острова Буяна,
+	в царството на цар Салтана.“
+	Князът рекъл им тогаз:
+	„Господа, на добър час!
+	През морета, океани
+	навестете цар Салтана
+	и кажете: княз Гвидон
+	с обич праща му поклон.“
+	Гостите се поклонили,
+	в път поели с нови сили.
+	Княз Гвидон се срещнал
+	пак с лебеда на оня бряг.
+	Моли князът: пак душата
+	му копней за далнината…
+	Лебедът си замълчал,
+	само с пръски го облял.
+	И докато се обърнал,
+	князът се в пчела превърнал.
+	Зажужукал, полетял,
+	чак на кораба се спрял,
+	тихо този юначина
+	скрил се в малка пукнатина.
+	Вятър весело шепти,
+	волно корабът лети
+	покрай острова Буяна,
+	в царството на цар Салтана
+	и желаната страна
+	вижда се в далечина.
+	Слизат гостите по моста,
+	кани ги Салтан на гости,
+	с тях в красивия дворец
+	влиза нашият храбрец.
+	Гледа: целият в позлата,
+	цар Салтан седи в палата
+	на престола позлатен,
+	в тъжни мисли потопен.
+	А сестрите — до краката
+	с Бабариха — злата сватя,
+	все край царя се въртят,
+	с четири очи следят.
+	Царят гостите тогава
+	на трапеза настанява;
+	пита: „Как сте, господа?
+	Дълго ли сте по вода?
+	Зло, добро ли преживяхте?
+	Чудеса какви видяхте?“
+	Рекли: „С кораба крилат
+	ний обходихме цял свят,
+	нищо лошо зад морето;
+	чудо има под небето:
+	остров има там богат
+	и на него — дивен град;
+	всеки ден там става чудо:
+	закипи морето лудо
+	и когато с вой и бяг
+	то достигне оня бряг
+	и се спре в стената яка,
+	тридесет и три юнака,
+	цели в броня, слизат там —
+	във очите с ясен плам,
+	всички хубави и смели,
+	едри, млади, обгорели,
+	юначини са отбор;
+	главатарят Черномор
+	с тях излиза от водата,
+	в строй ги води към палата,
+	та над острова да бдят,
+	нощна стража да стоят —
+	няма стража по-надеждна,
+	храбра, вярна и прилежна.
+	Там владее княз Гвидон,
+	той изпраща ти поклон.“
+	Цар Салтан се удивява:
+	„Ако е живот и здраве,
+	острова ще посетя,
+	княз Гвидон ще навестя.“
+	Млъкнали сестрите лихи,
+	само сватя Бабариха
+	се усмихнала едва:
+	„Що за чудо е това?
+	Хора идват от морето,
+	пазят нощем бреговете!
+	Истина или лъжа —
+	на мълвата не държа.
+	Има чудо по-красиво.
+	Носи се мълва правдива
+	за царкиня във света
+	със вълшебна красота —
+	денем слънце затъмнява,
+	нощем всичко озарява,
+	в къдрите й месец грей,
+	на чело звезда светлей,
+	със походка величава
+	на паун наподобява;
+	а щом дума промълви,
+	сякаш ручей ромоли.
+	И което си е право —
+	туй се чудо вредом слави.“
+	Замълчали всички тук,
+	никой не отронил звук.
+	Цар Салтан се удивява,
+	княз Гвидон се разгневява,
+	ала в миг я съжалил —
+	бабата не ослепил;
+	зажужукал из палата,
+	кацнал на носа на сватя,
+	острото си жило впил,
+	та мехур се появил.
+	Пак се вдигнала тревога;
+	„Помогнете ни, за бога!
+	Караул! Гони, гони
+	и проклетника хвани…
+	Ах, почакай ти, проклето…“
+	През прозорец неусетно
+	князът тихо се проврял,
+	над морето полетял.
+	Князът край морето скита,
+	гледа — сини са водите;
+	и сред буйния им бяг
+	лебедът изплувал пак.
+	„О, здравей, мой княз прекрасен!
+	За какво си пак нещастен,
+	смръщен като ден мъглив?“ —
+	пита лебедът красив.
+	Княз Гвидон му отговаря:
+	„Скръб-печал ме пак изгаря:
+	хора женят се у нас,
+	а неженен ходя аз.“
+	„На коя се, княже, спираш
+	и я за жена избираш?“
+	„Казват: имало в света
+	днес царкиня — красота:
+	денем слънце затъмнява,
+	нощем всичко озарява,
+	в къдрите й месец грей,
+	на чело звезда светлей,
+	със походка величава
+	на паун наподобява,
+	а щом дума промълви,
+	сякаш ручей ромоли.
+	Истина ли е, що казват?“
+	Чакал отговора князът.
+	Лебедът замислен бил,
+	помълчал и промълвил:
+	„Да, в света живей девица,
+	ала не е ръкавица —
+	от ръка да я свалиш,
+	след като я подържиш.
+	Чуй един съвет от мене:
+	помисли си непременно,
+	щом се тя при теб вести,
+	да не се разкаеш ти.“
+	Князът с клетва уверява —
+	време е да се венчава,
+	той е всичко преценил
+	и е истински решил;
+	та дори готов е страстно
+	за царкинята прекрасна
+	да отиде тия дни
+	пеш зад триста планини.
+	Лебедът въздъхнал леко:
+	„Но защо така далеко?
+	Тя е близко в тоя час,
+	знай — царкинята съм аз.“
+	Плеснал лебедът с крилата,
+	литнал волно над водата,
+	спуснал се на оня бряг
+	сред цветя и храсталак,
+	тръснал мокра перушина
+	и превърнал се в царкиня:
+	в къдрите й месец грей,
+	на чело звезда светлей,
+	със походка величава
+	на паун наподобява;
+	а щом дума промълви,
+	сякаш ручей ромоли.
+	Князът нежно я прегръща,
+	към двореца се завръща
+	да зарадва сред покой
+	милата си майка той.
+	Князът паднал на колене:
+	„Моя майчице рождена!
+	Аз избрах жена добра,
+	а на тебе — дъщеря.
+	Молим твойто разрешение,
+	майчино благословение —
+	дай ни своя благослов
+	д�� живеем във любов,“
+	Над главите им покорни
+	със икона чудотворна
+	тя и плаче, и реди:
+	„Бог над вас, деца, да бди!“
+	Князът дълго се не бавил,
+	сватба бляскава направил;
+	заживели в обич те
+	и очаквали дете.
+	Вятър по море лудува,
+	гони корабче да плува;
+	то вълна подир вълна
+	пори с вдигнати платна
+	покрай остров изумруден,
+	край града голям и чуден;
+	в залп оръдия гърмят,
+	искат кораба да спрат.
+	Слизат гостите по моста.
+	Кани ги Гвидон на гости,
+	дава им разкошен пир
+	и ги пита най-подир:
+	към кои страни пътуват
+	и с какво в света търгуват?
+	Казват: „С кораба крилат
+	ний обходихме цял свят,
+	с забранени стоки — злато,
+	ний търгувахме богато;
+	час настана да вървим,
+	все на изток да държим
+	покрай острова Буяна,
+	в царството на цар Салтана.“
+	Князът рекъл: „Господа,
+	път приятен по вода
+	през морета, океани
+	в царството на цар Салтана;
+	там на своя господар
+	припомнете, че е дал
+	дума да ни посещава,
+	а пък все не се вестява —
+	и предайте му поклон.“
+	Тръгнали, а княз Гвидон
+	днес останал у дома си,
+	не напуснал той жена си.
+	Вятър весело шепти,
+	волно корабът лети
+	покрай острова Буяна,
+	в царството на цар Салтана,
+	и желаната страна
+	вижда се в далечина.
+	Слизат гостите по моста.
+	Кани ги Салтан на гости.
+	Гледат: в златния дворец
+	цар Салтан седи с венец,
+	а сестрите във палата
+	с Бабариха — злата сватя,
+	все край царя се въртят,
+	с четири очи следят.
+	Царят гостите тогава
+	на трапеза настанява,
+	пита: „Как сте, господа?
+	Дълго ли сте по вода?
+	Зло, добро ли преживяхте?
+	Чудеса какви видяхте?“
+	Рекли: „С кораба крилат
+	ний обходихме цял свят;
+	нищо лошо зад морето,
+	има чудо под небето:
+	остров стръмен и богат
+	и на него — чуден град
+	със дворци и черкви златни
+	и градини необятни;
+	там елха се зеленей
+	и кристален дом светлей —
+	дом на катеричка жива,
+	и каква е закачлива!
+	Пее песнички цял ден,
+	гризе орехи весден,
+	но не прости и чепати,
+	а с черупчици от злато,
+	ядки бисерни блестят,
+	а слуги отвред следят,
+	Зърнахме и друго чудо:
+	закипи морето лудо
+	и когато с вой и бяг
+	то достигне оня бряг
+	и облей скалата яка,
+	тридесет и три юнака
+	в златни брони слизат там —
+	във очите с ясен плам,
+	всички хубави и смели,
+	едри, млади, обгорели,
+	юначините отбор
+	с главатаря Черномор.
+	Няма стража по-надеждна,
+	по-безстрашна и прилежна.
+	Князът има си жена,
+	дивна като светлина,
+	денем слънце затъмнява,
+	нощем всичко озарява;
+	в къдрите й месец грей,
+	на чело звезда светлей.
+	Княз Гвидон там управлява,
+	всичко живо го прославя;
+	той изпраща ти поклон
+	и упреква те Гвидон:
+	«Гост да ни е обещава,
+	а пък все не се вестява.»“
+	Царят тук не изтърпял,
+	заповед за път издал.
+	А сестрите във палата
+	рекли с хитрата си сватя:
+	да не види царят жив
+	нивга острова красив.
+	Цар Салтан се не предава
+	и за миг ги усмирява:
+	„Цар ли съм или дете?“
+	Плахо замълчали те.
+	„Днес потеглям!“ —
+	с крак той тропнал
+	и вратата шумно хлопнал.
+	От прозореца следи
+	князът сините води:
+	те са тихи, не бушуват,
+	само леко се вълнуват,
+	под безоблачния свод
+	се показва чуден флот:
+	пори волно океана
+	флотата на цар Салтана.
+	Скочил княз Гвидон за миг,
+	рекъл с гръмогласен вик:
+	„Родна майчице — награда!
+	Ти, княгино моя млада!
+	Погледнете: хей оттам
+	иде татко ми насам!“
+	Флотът към брега приижда,
+	князът през тръбата вижда:
+	царят в кораба богат
+	гледа приказния град;
+	с него са сестрите лихи,
+	с него е и Бабариха,
+	те се чудят до една
+	на незнайната страна.
+	В миг топове загърмели
+	и камбани проехтели.
+	Слязъл на брега Гвидон,
+	срещнал татко си с поклон,
+	срещнал и сестрите лихи
+	с злата сватя Бабариха;
+	с царя към града вървял,
+	нито дума не мълвял.
+	Всички влизат във палата:
+	в златни брони пред вратата
+	царят вижда храбреци —
+	тридесет и три момци,
+	всички хубави и смели,
+	едри, млади, обгорели
+	юначините отбор
+	с главатаря Черномор.
+	Влязъл царят в ширни двори:
+	под елха съгледал горе —
+	катеричка песен пей,
+	гризе орех, клон люлей,
+	вади бисери самичка
+	и ги пуща във торбичка;
+	дворът в светлия палат
+	с златни люспи бил посят.
+	Гостите поглеждат с ласка
+	към княгинята прекрасна:
+	в къдрите й месец грей,
+	на чело звезда светлей;
+	със походка величава
+	на паун наподобява;
+	и свекърва си така
+	води нежно под ръка…
+	Царят в миг познал жена си,
+	буйна радост го понася.
+	Изведнъж дъхът му спрял.
+	Царят в сълзи се облял.
+	Той прегърнал си жената
+	и синчето, и снахата,
+	седнали те най-подир
+	и започнал весел пир.
+	А сестрите във палата
+	с Бабариха — злата сватя,
+	го ударили на бяг;
+	ала ги довели пак.
+	Всичко сторено признали,
+	каели се и ридали;
+	царят, весел този път,
+	пуснал ги да си вървят.
+	През деня гуляли, пили,
+	после в сън се потопили.
+	С пиво, мед и аз гулях,
+	но едва мустак допрях.